Производството на кари в България стартира през 1952 г., когато е разработена и първата пробна серия български платформени електрокари. През 1957 г. стартира реално продукцията на кари в България. Началото е поставено в софийския завод "6-ти септември", който по онова време произвежда трамвайни мотриси и тролейбуси. В началото на 60-те, завода се премества, като разширенията са изградени с помощта на "Рено". През 1957 г. е реализиран и първият износ на новата продукция - 150 платформени електрокари са продадени в Чехословакия и СССР.

През 1958 г. е реализиран износ на първата сериозна партида от подемно-транспортните средства. 3 000 машини са изнесени за Китай.

Същата година в страната ни започва и производството на нов вид кари - високоповдигачи. То се съсредоточава в завод "6-ти септември", а продукцията на нископовдигащи и платформени електрокари се премества в столичното предприятие "Средец" - бившият "Завод 12".

В началото на 60-те години е открит завод "Дунав" в гр. Лом, който е специализиран в производството на платформени електрокари и влекачи. Капацитетът му е  15 000 - 18 000 машини на година. В Плевен стартира производство на ръчноводими колички и мотокари. Средногодишно продукцията на този завод през периода на функционирането му достига 8 500 - 9 500 броя. В Пловдив се изгражда завод "Рекорд" в началото на 70-те години. Той се специализира в производството на мотокари.

През следващите години се увеличава обемът на произведена продукция, задълбочава се специализацията на страната в тази област. През 1963 г. се създадава Институтът по електро- и мотокари - единствена по рода си в света научно-изследователска и проектно-конструкторска организация.

Малко по-късно се ражда и първото в България държавно стопанско обединение (ДСО) с основна дейност производство на подемно транспортни машини - ДСО "Транспортно машиностроене".

В структурата на държавното обединение "Балканкар" влизат не само петте основни монтажни завода. То включва и предприятия за производство на междинни продукти, използвани при създаването на електро- и мотокари. В края на 80-те години в състава му има 39 поделения - 31 в страната и 8 в чужбина. В неговите заводи се произвеждат и автобуси, леки коли, велосипеди, телфери, хидравлични устройства, батерии, камиони и др.

От година на година броят на транспортно-подемните машини, които се правят у нас нараства. През 1978 г. България излиза на първо място в света по общ обем производство и износ на кари. На тази позиция страната ни се задържа десетки години. Най-големият брой кари, които са създавани за година у нас е достигнат през 1987 г. - около 89 000 броя. За сравнение по това време във всички останали страни от Европа общо се произвеждат около 17 000 - 18 000 подобни машини годишно.

По-голямата част от продукцията на български електро- и мотокари отива за износ. Общия брой произведени кари достига 1 500 000 едници през 1992. До 1995 година, средногодишния обем на производство се движи в рамките на 70 000 - 75 000 броя машини.